Дъждове, които пеят по ноти

Днес открих стихове на поетесата Мария Донева. Попаднах на статия за нея в страницата на Жанет45 и реших да разбера повече. Всъщност усетих добротата и смелостта й, пъргавата фраза и чувството за хумор. Опитах се да си помечтая с нейните стихове-

Мек като опашката на коте,
сивият следобед спеше тихо.
Падаха листата на дървото,
но преди това се извиниха.

През мъглата дъжд полека мина,
локвите потрепнаха насън.
И пейзажът кихна и настина,
а ще бъде цяла нощ навън.

А това си е крепка опора в следобедната мъгла. Някъде по-нататък имаше и "Мъглата е разсеян облак, който е решил да повърви пеша." Меко, ясно, пълно със звук, дава ми щастие в дъжда навън.
Лек ден!